Ирен Делчева/Труд Държавата ни е спряла. Зациклила е на едно място,

Ирен Делчева/Труд

Държавата ни е спряла. Зациклила е на едно място, поради заболели упоритости за безспорна власт. Две години няма постоянно държавно управление, настоящ парламент, който да кове закони в мъчно за Европа и за целия свят време. Реформата на правосъдната система, по този начин нужна от години, също е в ступор. Политици оферират безумни промени, които освен няма да оказват помощ в битката с развихрящата се от ден на ден престъпност, а може дори да попречат.

- Господин Тодоров, всички партии дават обещание правосъдни промени. Има към този момент планове, които ще бъдат внасяни в Народното събрание. Вие имате ли визия какво съдържат те?

 - Засега обществено беше показан проектозаконът на Министерство на правораздаването, с който се оферират промени и допълнения в Наказателно-процесуалния кодекс, а посредством преходните и заключителните му разпореждания се оферират промени и в Закона за правосъдната власт. Три са главните хрумвания, залегнали в тези промени и шумно рекламирани от правосъдния министър, а точно - без значение следствие на основния прокурор, правосъден надзор върху отводите на прокуратурата за формиране на досъдебни производства и възбрана за присъединяване на магистрати в парламентарната квота на Висшия правосъден съвет. И трите хрумвания са прекомерно противоречиви, а рискът предлаганите текстове да бъдат оповестени за противоконституционни, в случай че бъдат гласувани в Народното събрание, е голям. За всеки практикуващ правист е изцяло ясно, че, в случай че тези три промени бъдат признати, те с безусловно нищо няма да допринесат за по-добро, по-бързо и по-справедливо правораздаване. Модерният термин „ правосъдна промяна “ се употребява под път и над път от политици, анализатори и публицисти, без никои от тях да може да каже какво в действителност се схваща под него.

- Някой попита ли ви за мнение какво да бъде включено в тези планове?

- На съвещанията на работната група в Министерството на правораздаването Камарата на следователите и Национална следствена работа показаха своето негативно мнение по отношение на предлаганите промени, които показах нагоре. Същото негативно мнение изразихме и в комисията по правни въпроси в края на мандата на предходното Народно заседание. Трябва да се означи, че нашето мнение съвпадаше с това на Висшия правосъден съвет и Върховния касационен съд. Но по неразбираеми за нас аргументи тези текстове бяха включени като предложение, изхождащо от страната ни, за ограничения, които да влязат в Плана за възобновяване и резистентност. На процедура сами си „ заложихме капан “, от който мъчно ще се измъкнем. Предложихме на Европа да обвърже заплащанията по Плана за възобновяване и резистентност с тези мъчно изпълними ограничения. За мен персонално съставлява огромен интерес кое физическо лице или лица е действителният създател на тези текстове, тъй като в общността на магистратите битуват основателни подозрения, че те са писани отвън постройката на министерството на правораздаването от лица, имащи ползи, разнообразни от тези на българската страна.

- Кои са най-належащите промени, които би трябвало да бъдат направени, какво би трябвало да се реформира?

- Големият проблем на правораздаването у нас е възприятието за неправда, което се е насадило в обществото ни в годините на прехода. На политиците е доста комфортно да трансферират всички проблеми на правосъдната система и да се оправдават за управническите си неточности с нея. Социологическите изследвания демонстрират, че не повече от 4-5% от българските жители са имали непосреден контакт с правораздаването, а всеобщото мнение за него се гради въз основата на медийни внушения и непознати усещания. В публичния фокус най-често попада работата на прокуратурата, въпреки че тя надалеч не е главната част от правораздаването. Наказателните каузи са доста по-малко от гражданските, комерсиалните и административните. Малко хора са наясно, че работата на прокуратурата е извънредно ефикасна, като трайната наклонност през последните години е над 95% от импортираните в съда обвинителни актове да завършват с неоправдателни присъди. Големите проблеми на наказателното правосъдие се крият в остарелия углавен закон, които мъчно обгръща актуалните форми на незаконна активност, и прекомерно формализираният углавен развой.

- Воюват ли институциите, които би трябвало да работят ръка за ръка - прокуратурата, следствието и Министерство на вътрешните работи и, в случай че да, какво разделят?

 - За да е сполучлива битката с престъпността, Министерство на вътрешните работи, службите за сигурност, прокуратурата и следствието би трябвало да си сътрудничат и да работят в цялостен синхрон. За страдание от пролетта на 2021 година в продължение на близо две години политическото управление на Министерство на вътрешните работи демонстративно отхвърляше да работи с прокуратурата, което, съчетано със закриването на спецправосъдието, докара до възраждането на форми на незаконна активност, за които се смяташе, че са изчезнали или най-малко са мощно лимитирани.

- Корупцията продължава ли да е проблем в правосъдната система, а и в цялата страна и има ли метод да бъде, в случай че не преборена, най-малко лимитирана?

- Престъпността и корупцията са публични феномени, които нито са „ патент “ на България, нито са измислени у нас. Успешното справяне с тях и ограничението им до „ търпими “ размери може да се получи, единствено в случай че всеки жител увеличи правното си съзнание си и промени отношението си към спазването на публичните правила. У нас царува мнението, че разпоредбите са единствено за другите. Примери за това виждаме във всяка социална сфера. Само основаването на социална непоносимост към всевъзможен тип правонарушения би основало среда, в която престъпността и корупцията мъчно ще виреят.

- Меси ли се политиката в правосъдната власт и по какъв начин?

- Това в действителност е главният проблем на правораздаването. Неистовото предпочитание на избрани представители на законодателната и изпълнителната власт да овладеят правосъдната е нейният максимален проблем. Политици, които нямат никаква действителна и практическа визия по какъв начин действат органите на правосъдната власт, са най-големите радетели за така наречен правосъдна промяна, без даже да подозират до какви отрицателни последици могат да доведат техните екзотични новаторски хрумвания.

- Къде е мястото на прокуратурата, би трябвало ли тя да излезе от правосъдната власт, каквито оферти има?

- Това отново е концепция на хора, които в никакъв случай не са се сблъсквали с действителното наказателно правосъдие. Изваждането на прокуратурата от правосъдната власт ще докара да подчинението u на изпълнителната и до потреблението u за конюнктурни политически цели. Конституционният законодател през 1991 година доста вярно е отредил мястото на прокуратурата като част от правосъдната власт. Всяка смяна в това виждане ще докара до дисбаланс във действието на правовата страна, каквото, съгласно мен, е България сега.

- Конституционното право използва ли сe за партийни цели?
- Изключително занимателно, само че в същото време и тъжно, ми е, когато чувам по какъв начин някои политици приказват, че панацеята за разрешаване на всичките ни публични проблеми е смяна в Конституцията. Абсолютно уверен съм, че не повече от 10% от българските жители са чели главния ни закон, а доста дребна част от тези, които са го чели схващат правилата и нормите му. Досега не съм чул от никой политик съответно предложение за смяна в Конституцията, което би довело до по-добро действие на правосъдната система. Всичко се свежда до политическо говорене и до евтини популистки послания, целящи привличане на повече електорат. Като образец ви давам измененията в главния закон от декември 2015 година, с които Висшият правосъден беше разграничен на три нови органа: пленум, съдийска и прокурорска гилдия. Това освен не усъвършенства активността му, а в противен случай - затормози я, сътвори доста администратвин проблеми, довели до закъснение на конкурсните и атестационните процедури, до невъзможността членове на съдийската гилдия да оферират претенденти за основен прокурор, респективно членовете на прокурорската гилдия да предлагат претенденти за ръководители на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и други Слушайки говоренето на избрани политици, оставам с усещането, че за тях Конституцията съставлява брошура за оцветяване - през днешния ден рисуваме слончето в синьо, на следващия ден зайчето в розово. Искрено недоумявам по какъв начин хора, претендиращи да ръководят страната ни, мога да имат толкоз безотговорни отношение към главния ни закон. Не знам дали това се дължи на неведение, на безхаберие или на композиция от двете, само че резултатът от това държание е забележим - страната ни към този момент две години се намира в безспорен управнически ступор.

- Около това кой би трябвало да е претрупан с следствие на основния прокурор се разгоряха доста разногласия. Според вас какъв е отговорът?

- Отговорът го е дал Конституционният съд на Република България. Всеки български прокурор може да проверява основния прокурор. Неговият функционален имунитет не е по-различен от този на следователя в Национална следствена работа, съдията в Павликени или районния прокурор в Нови пазар. Същевременно има действително настоящ механизъм за предварително премахване от служба на основния прокурор при осъществяване от негова страна на избран тип нарушавания, изчерпателно посочени в Закон за съдебната власт.

- Защо правосъдната власт би трябвало непрестанно да се отбранява и да припомня на обществото и най-много на институциите, че е самостоятелна?

- Както показах нагоре, от най-малко 10 години сме очевидци на гневна борба за преодоляване на правосъдната власт, в чиято основа седят избрани олигархични кръгове, разполагащи с неограничена финансова мощност и медийна власт. Много огромно въздействие върху публичното мнение оказват и някои неправителствени организации (НПО), които се показват като самостоятелни борци за народна власт, а в действителност са безпрекословни реализатори на волята на господарите си, от чиито грантове се устоят. Съвсем свеж е образецът с Българският хелзинкски комитет (БХК), които е обичаен критик на прокуратурата.

Ако зависеше от това Неправителствени организации, България щеше да бъде ръководена от хора като потвърдения палач Джак Полфриймън и съществото, наречено Емили „ Тротинетката “, които получиха от БХК призове за „ Човек на годината “. Получава се тъй че, когато прокуратурата и следствието се борят против рушителите на правовия ред в страната ни, те стават обект на рецензия и злокобни медийни офанзиви от кръгове, защитаващи прекомерно противоречиви полезности, нямащи нищо общо с общочовешките и християнските.

- Започна градежът на паметника на юристите-спасители на българските евреи. Чия самодейност е това?

 - На седми април беше направена първата копка на паметника, отдаден на паметта и делото на юристите - спасители на българските евреи. Предвиждаме този мемориал да бъде открит в интервала сред Деня на София 17 септември и Деня на националните будители - 1 ноември. Инициативата е на Камарата на следователите в България и на Асоциацията на прокурорите в България. Тя беше подкрепена от Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, посолството на страната Израел, федерацията на ционистите в България и от най-изтъкнатите модерни български адвокати. Идеята ни е да покажем на света, че българският народ е търпелив, че на територията на нашата страна са съжителствали и през днешния ден съжителстват спокойно всички български жители, без значение от техния етнос или религиозна принадлежност.

- Какви други начинания предвиждате?

- Ако през есента на тази година приключим сполучливо горецитираната самодейност за създаване монумент на юристите - спасители, предвиждаме да предприемем последваща, още веднъж ориентирана към българската история, за да накараме младите генерации да познават както славните u страници, по този начин и грешките u, да се поучат от тях и в никакъв случай да не ги повтарят. Напук на демократичните неоглобалистични трендове персонално аз, а допускам и множеството български прокурори и следователи, смятам, че консервативните християнски полезности са в основата на развиването на човешката цивилизация и са пазителите на нейното бъдеще.

Нашият посетител
Ясен Тодоров е магистър по специалностите “Право ”, “Охрана на публичния ред и битка против престъпността ”, “Спортна публицистика ” и “Нова българска история ”. От 1993 година до 2007 година е следовател в Столична следствена работа. През идващите 4 година е контрольор в Инспектората към Висш съдебен съвет. От 2012 година до 2017 година е член на Висш съдебен съвет и ръководител на Етичната комисия, а година по-късно става следовател в Националната следствена работа. От декември 2021 година е неин заместник-директор. Член е на УС на Камарата на следователите в България. Женен е, с три деца.